Какво представлява инсулиновата резистентност?
Инсулиновата резистентност е състояние, при което клетките на тялото – основно мускули, мастна тъкан и черен дроб – реагират по-слабо на действието на инсулина. В резултат, за да постигне същия ефект, панкреасът трябва да произвежда повече инсулин. Това повишено ниво (хиперинсулинемия) с времето може да доведе до преддиабет, диабет тип 2 и други метаболитни проблеми.
Каква е връзката с наднорменото тегло и телесните мазнини?
Мастната тъкан и „хормоналният шум“ особено висцералната (около органите) мастна тъкан е метаболитно активна. Тя отделя възпалителни молекули (цитокини – TNF-α, IL-6), които пречат на инсулиновия сигнал до клетките.
Липидно „претоварване“ на клетките – когато има излишък от калории и мазнини, в мускулите и черния дроб се натрупват мазнини (триглицериди, диацилглицероли, церамиди). Тези вещества директно блокират ключови ензими от пътя на инсулиновото действие.
Повишена глюкоза и инсулин в кръвта – при наднормено тегло панкреасът работи в „режим на свръхнатоварване“, което води до още по-голяма резистентност.
Защо отслабването помага?
- Намаляване на висцералните мазнини
Дори 5–10% намаление на телесното тегло значително намалява висцералните мазнини. Така се редуцира производството на възпалителни молекули и се възстановява повечето инсулиново действие.
- Подобряване на чернодробната функция
При ИР често има стеатоза (омазнен черен дроб). Намаляването на калорийния прием и теглото редуцира чернодробните мазнини, което бързо подобрява способността на черния дроб да контролира глюкозата в кръвта.
- Възстановяване на чувствителността на мускулните клетки към инсулина
Отслабването намалява липидното „претоварване“ в мускулите, което позволява на глюкозния транспортер GLUT4 да работи нормално.
- Регулация на хормоните, свързани с апетита
Намаляването на мазнините променя нивата на лептин и адипонектин – два ключови хормона.
– Адипонектинът се увеличава и подобрява инсулиновата чувствителност.
– Лептинът се стабилизира, което подпомага апетитния контрол.
Научни доказателства
– Diabetes Prevention Program (DPP) – намаляване на теглото с около 7% при хора с преддиабет води до 58% по-нисък риск от развитие на диабет тип 2 в рамките на 3 години.
– Изследвания с магнитен резонанс показват, че редукцията на висцерална и чернодробна мастна тъкан корелира директно с подобряване на инсулиновата чувствителност.
– Бариатрична хирургия – при хора с тежко затлъстяване и ИР се наблюдава почти мигновено подобрение на гликемията, още преди значителна загуба на килограми, което доказва колко силно теглото и мастната тъкан влияят на метаболизма.
Колко е необходимо да отслабнем?
Това в голяма степен зависи от началното тегло, но в повечето случаи дори скромно намаление на теглото от 5–10% може да:
– Намали инсулиновите нива;
– Снижи риска от прогресия към диабет тип 2.
Заключение
Отслабването е един от най-ефективните немедикаментозни подходи за контрол и дори обрат в хода на инсулиновата резистентност. Чрез намаляване на мазнините, особено висцералните, се възстановява нормалната хормонална и метаболитна среда в организма, което позволява на клетките да реагират правилно на инсулина.
С други думи — свалянето на килограми вкарва ИР „в рамки“ и често я обръща, защото премахва основната причина: излишъкът от мастна тъкан, съпроводен със системно възпаление и метаболитен дисбаланс.
Ако искате да започнете още днес с промяна на хранителните си навици и да приготвяте вкусни и полезни ястия, които подпомагат контрола на инсулиновата резистентност, опитайте специално подбраните рецепти в кулинарните карти на Ивелина ФИТ. Там ще откриете изобилие от идеи за закуски, обеди, вечери и десерти, съобразени с принципите на здравословното хранене и подходящи за хора с инсулинова резистентност.
Разгледайте кулинарните ни карти тук > https://ivelinafit.com/karti/