Днес в рубриката „Диети под лупа“ разглеждаме Зоната на Бари Сиърс – един от най-популярните „балансирани“ режими в България.
Имам сериозен опит с този подход и днес ви давам обективен разбор: какво реално работи в Зоната и кое не дава резултат. Ясно, честно и научно – без митове и без крайности.
1) ОСНОВА НА ДИЕТАТА
Зоната е построена върху идеята за:
- 40% въглехидрати
- 30% протеин
- 30% мазнини
- контрол на инсулина във всяко хранене
- работа с възпалението, измерено основно чрез ейкозаноиди
Теоретично звучи хубаво. На практика – частично вярно, частично остаряло, частично измислено.
2) КОЕ Е СМИСЛЕНО (И РАБОТИ)
Тук съм напълно честна – има няколко елемента, които са наистина добри.
1) Балансираните макроси 40/30/30
Това е супер за жени, които се засищат трудно. Дава стабилна кръвна захар, без резки спадове. Подобно съотношение е в основата на класическото балансирано хранене, но без да се преследва маниакално толкова точен процент за всеки човек и на всяко хранене.
2) Протеин във всяко хранене
Абсолютно правилно за контрол на апетита и хормоните на ситост.
3) По-нисък гликемичен индекс
Работи за хора с ИР или женско тяло 30+.
4) Подсеща да се ядат повече протеини + зеленчуци
Добра идея, в синхрон с актуалните насоки за балансирано хранене.
Ако една жена е яла хаотично и нископротеиново, Зоната вкарва ред → подобрява резултатите.
3) КАКВО НЕ Е ТОЧНО ТАКА
1) Прекален фокус върху „инсулиновия баланс“ във всяко хранене
Инсулинът не е враг. Той се вдига след ВСЯКО хранене, нормално е. Идеята, че трябва да държиш инсулина „в зона“ 24/7 няма научна опора и носи повече стрес, отколкото реално резултат.
2) Моделът с ейкозаноидите е остарял
Сиърс използва концепции от 90-те – вече не се считат достатъчни да обяснят метаболизма.
3) Прекалено ригидна – блокове, мерене, изчисляване
Тази „система“ уморява 90% от хората. Устойчивостта пада, тъй като масово хората се фокусират в блокове, таблици и рестрикции (това червено ли е, сгреших ли ,че го изядох?!).
4) 40% въглехидрати не работят при всички
Добре е да имаме малко повече избор в съотношенията, за да отразим индивидуалните нужди. И да избегнем вманиачаването около точното до грам количество от всеки хранителен елемент. Това реално не е и необходимо.
4) РЕЗУЛТАТИ В РЕАЛНИЯ ЖИВОТ
Зоната работи, когато:
- човек е мотивиран и обича структурата
- има време да мери
- ползва метода, за да въведе основни познания за макронутриенти, балансирано хранене и след това продължи със собствен режим, който слуша неговото тяло. Без да се вманиачава във всеки детайл.
5) НАУЧНА ОЦЕНКА
Модерната литература (последните 10 години) показва:
- протеинът е по-важен от точното съотношение 40/30/30
- фибрите и микробиомът имат много по-силен ефект върху ситостта от макро-структурите
- инсулинът не е „врагът“, а част от нормалната регулация на тялото
- устойчивостта печели пред точността
Зоната не е вредна. Но не е „златен стандарт“, както Сиърс твърди.
6) ЧЕСТЕН ИЗВОД
Зоната:
- има стабилна логика, но е частично остаряла
- липсва гъвкавост, което убива дългосрочните резултати
Макар на Запад Зоната да е отдавна остарял метод, бил популярен през 90-те години, който от тогава до днес не е особено актуализиран, моето лично мнение е, че за времето си на създаване това е бил абсолютно революционен модел на хранене, който може би за първи път фокусира вниманието върху важността на диетичния протеин и баланса. Особено по време, когато по света тепърва се люшкат между крайности – ниски мазнини, ниски въглехидрати, на практика Зоната най-много се доближава до съвременните открития за храната и човешкото тяло, които имаме днес, повече от 30 години по-късно.
Кратко сравнение с моя F.I.T. подход:
- има същите силни страни като Зоната, но без сложната математика
- адаптира храненето спрямо жените, възраст, цели и ниво на стрес
- фокус към изграждане на навици, идентичност и поведение
- прави резултатите устойчиви, не „по учебник“
Коя е следващата диета, която искате да поставим под ЛУПА?