Наука, психология и реалният живот на жените с ИР и диабет тип 2
В интернет има два силно противопоставени лагера.
Едните казват „яж балансирано, стабилизирай кръвната захар“.
Другите казват „това работи само при здрави хора, за болните е безсмислено“.
И двете страни са прави … частично. Проблемът е, че повечето жени остават заклещени по средата, без реален напредък.
Къде започва объркването
Факт е, че много жени с инсулинова резистентност и ранен диабет тип 2:
- имат „нормална“ кръвна захар,
- но хронично завишен инсулин,
- и могат да живеят с години в състояние на тиха хиперинсулинемия.
Лабораторните референтни граници са ориентирани към откриване на заболяване, а не към идентифициране на най-нисък риск. Това означава, че „в норма“ не значи „здрава“.
Тук няма спор.
Грешката, която правят повечето режими
Грешката не е в нисковъглехидратния подход.
Грешката не е и в балансираното хранене.
Грешката е, че се смесват цели и фази.
- Нисковъглехидратното и кето хранене са възможен метаболитен инструмент.
- Балансираното хранене е дългосрочна система за живот.
Какво всъщност показва науката
Д-р Питър Атия говори открито за нещо, което аз лично споделям, а рядко се признава публично:
Най-добрият хранителен режим е този, който хората могат да спазват години, а не седмици.
И това не е психологическа слабост. Това е невробиология.
Храненето, което:
- изключва цели групи храни,
- изисква постоянна бдителност,
- превръща всяко хранене в риск,
може да повиши кортизола и да влоши инсулиновата регулация, особено при хора с хроничен стрес и недоспиване.
Истината за „стабилната кръвна захар“
Да, глюкозният пик не е всичко.
Да, инсулиновият отговор е критичен.
Но това не означава, че единственият физиологичен изход е пълно избягване на въглехидрати за цял живот.
Защо?
Защото:
- инсулиновата чувствителност се влияе не само от въглехидрати,
- а и от мускулна маса, сън, стрес, цикъл, калориен дефицит, хронично напрежение.
Къде балансираното хранене печели
Балансираното хранене не означава:
- боб, картофи и овес „на инат“,
- игнориране на инсулина,
- захар с протеин за успокоение.
Балансираното хранене означава:
- контролиран въглехидратен товар, не нулев,
- протеин, който стабилизира апетита,
- мазнини, които не служат за прикриване на захар, а за енергия,
- с високо съдържание на фибри и минимално ултрапреработени храни,
- хранения, които могат да се спазват реално, не само на теория.
Психологията, която често се пропуска:
Жените не „чупят“ режимите.
Режимите чупят жените.
Много рестриктивни режими в крайна сметка водят до:
- създава страх от храна,
- води до цикли на рестрикция и компенсация,
- увеличава вечерното преяждане,
- поддържа хроничен стрес.
Хроничният стрес е свързан с повишен риск от ИР и по-високи инсулинови нива, дори при хора без изразена хипергликемия. Това е причината много жени:
- да имат „добър“ HbA1c,
- но да не подобряват базалния инсулин,
- и да зациклят години наред.
В тази връзка нисковъглехидратни и кето модели могат да са мощен метаболитен инструмент, но дългосрочно следване често е ограничение, особено при жени.
Реален и работещ модел
При жени с ИР и ранен диабет тип 2 работи подход като този:
- Стабилизация
- временен контрол на въглехидратите,
- редуциране на инсулиновия товар,
- сваляне на хроничния стрес върху β-клетките.
- Възстановяване
- подобряване на чувствителността,
- мускулна маса, движение, сън,
- плавно връщане на ограничени количества въглехидрати.
- Баланс
- хранене без крайности,
- без страх,
- без постоянна битка със себе си.
Това е моментът, в който:
- инсулинът може да слезе,
- HOMA-IR може да се подобри,
шансът за устойчива ремисия е най-голям.
В крайна сметка:
Кето не е враг.
Балансираното хранене не е наивност.
Проблемът не е какво е най-строго, а какво води до живот без рецидив и устойчивост.
Истинският баланс не е компромис с физиологията.
Той е съобразяване с нея, плюс реалния живот, плюс психиката на жената.
И точно там се случва трайната промяна.